Новата къща на Стейси

Също я прегърнах и си отпуснах главата на рамото и...

Не искам да оставам сам както тогава бях... прегърнах я силно ...

Преди бях едно чудовище за всички , от очите ми се стекоха малко сълзи .... Преди всички ме мразеха , само защото лисицата живее в мен..

Добре. Но ти нали не ме мислиш за чудовище? Не искам лисицата да е във мен , само причинявам болка на хората край мен. :crying:

Не точно за това , ами си мисля , че съм лош и че ще им направя нещо на децата им , и затова не искали да съм край тях и да играя. Всички ме гледаха много лошо тогава.

Така е , не бих. Но те се страхуваха от това , че може да направя нещо лошо , та аз бях дете , какво бих могъл да сторя , и защо така ме ненавиждаха и ме гледаха на кръв , какво толкова съм направил? Това , че в мен живее лисицата , не значи че тя ще вземеше контрол над мен и щях да започна да убивам , това бе невъзможно да стане тогава. Защо всички трябваше да странят от мен , само защото съм се родил и защото тя е била сложена в мен със чепат? А и така не разбрах кой е баща ми? Умря преди да порасна , майка ми не знам къде е и дали е жива. Единсвено аз съм останал жив. Сам в това село живях и израснах.

Стейси , извинявай , не исках да те натъжавам и теб. Май ще е по-добре да си тръгна и да се махна. Да се опитам да убия лисицата която живее във мен , ако мога. Не искам тя да застава между нас. Изправих се , избърсах си с ръка сълзите от лицето.

Не искам една глупава лисица да застъпва пътя ни , не искам тя да ни свежда до вражда. Не мога да го допусна тя да те нарани.

Няма да те оставя Стейси. След малко я взех на ръце и тръгнах към гората тичайки.

Стигнахме и се прибрахме , аз отново заключих , котето дотича към нас и започна да ни обикаля..

Отидох до нея и седнах , прегърнах я.
-Стейси какво ти е? Нали не ти е зле както ти бе в гората?

-Нещо да направя за теб?
Котето се приближи към нас и скочи като седна в скута на Стейси.

-Добре , аз ще си взема нещо за ядене. Ти гладна ли си?