Новата къща на Стейси

Стигнах при къщата и.. , досега не бях идвал тука ... влязох вътре и отново затворих вратата , отидох при Стейси и седнах до нея..

Аз легнах в скута на Стейси..

Стейси пръстена много ти отива на ръката.... ^-^

И докато смъртта ни раздели.... *измънках си под носа..*

Отвърнах на целувката и.... - ти чу ли ме като го казах? - малко се изненадах..

Ще те обичам завинаги скъпа - отново го измъмрих.. след което я целунах..

Свалих и горнището... , погалих бавно тялото и... и отново я целунах..

Права си , извинявай , след малко изчезнах и се появих върху покрива..

След малко отново се появих при нея , взех я и отново се появих на покрива , седнах...

Взех един камък който беше до мен и го метнах надалеч...

Няма нищо , не мисли затова , сведох отново леко глава надолу , преди се чуствах ужасно като бях сам , никой не ме искаше , никой не ме искаше да съм в селото , мразеха ме , но след време се запознах със Саске и Сакура , със Ирука Сенсей , със Какаши Сенсей , запознах се и с още много други хора . Те се грижеха за мен и ми помагаха , накараха ме да се почуствам нужен , а не безполезен. А пък и приятелите са важни , някои от тях ми бяха врагове първоначално , но после ми станаха приятели , имам добро сърце и не убивам просто ей така. Не давам на никого да нарани някой от селото , а най-вече хората които са близки за мен и са ми приятели , след като ти навлезе в живота ми , ми помогна да проумея , че има любов , има за кого да живея и то си ти.