~.Планината,която докосва слънцето.~

Той го посочи и после писмото се озова в ръката му.Подаде и го...

Бавно отвори писмото...

Той се надвесе и погледна в буквите,след което една сълза падна на писмото.Падна на колената си и каза:
-Мъртав е...

Остави писмото настрани и застана на колене до него.Погледна го.
-Съжелявам.

Целуна я.

Ококори се и остана неподвижна.Изобщо не очакваше това да се случи и не знаеше да му отвърне ли или не.

Засмя се,след което наведе глава...

Беше почервеняла като домат и не можа да каже нищо.

-Червеното ти отива... ~.Планината,която докосва слънцето.~ - Page 2 347217

-А-аз..-почервеня още повече,ако изобщо е възможно.

Целуна я отново и после хвана ръката й.
-Не ти трябваше да се замесваш с мен...

Погледна към ръката му а после към него,все още червена.
-Защо..?

-Ще разбереш...Може би...-измъмри той и погледа му стана сериозен...

Изведнъж се отдръпна и поклати глава.
-Аз..-затвори тежко очи,изправи се и избяга навън.Излезе от академията и застана до една стена държейки врата си.

Той гледаше земята,след което затвори очи и изчезна от сградата.Застана зад една стена и погледна към Юми...

Отвори едното си око и поглдна към него,след което се свлече надолу.

-Ю-Ю-М-И-И...-извика той и се затича към нея.Проста се до нея и повдигна глават й.

Погледна го и протегна ръка.Хвана врата му и леко се повдигна след което го ухапа./ест че е вампир... ~.Планината,която докосва слънцето.~ - Page 2 785695

/

<---гледаше така icon_grin

.От врата му потече кръв...Той стисна силно ръката й...

Не след дълго отдръпна главата си от врата му,като все още се държеше за него.Не можеше да го погледне.

-В-вампир?

Пусна го и бавно се изправи на колене.Избърса кръвта от устните си и повдигна леко глава.

Той се изправи,хвана се за врата и после пита:
-Наистина ли си на 19?

-Да..-измаше нужда да разкаже,вече не можеше да крие.-Точно преди година,когато избягах от родителите си..намерих малка къщичка в гората..там беше много приятно.-леко се усмихна.-Гледката беше невероятна..всичко беше прекрасно докъто..-усмивката й изчезна.-една вечер дойде едно момче.Дрехите му бяха изпокъсани и той очевидно се нуждаеше от помощ.Приех го,но точно когато превързвах раните,видях нещо странно в него и той..хвана ръцете ми,притисна ме силно до пода и..докъто осъзная какво става,вече ме беше ухапъл.

-Кофти...поне не си на моите години.Носи се история,че вампирите са на по 200 години...и си изглеждат красиви.Да,ама аз съм на 90,но така или иначе след 100 години ще мязам на дядка...Не знам какво се е случило с мен.Дори не знам,какво е истинското ми име.Този мой приятел ме бе спасил от едни нинджи.Живях в неговата къща,но се скарахме...Той беше с 20 години по-малък.Починал е на 70...Стана ми гадно,въпреки че искаше главата ми,за да разбере защо вида ми се променя бавно...Избягах,дойдох тук и отворих академия.Знаех си,че в теб има нещо странно,но не подозирах,че си...Вампир.